Списание Бизнес Клуб

Мотивация на служителите в малките и средните фирми – част II

15.06.2015 г.

В първата част на статията, публикувана в предишния брой, се спряхме на значението и ползите от добрата мотивация на персонала. В настоящата втора част ще разгледаме някои практически насоки за ефективна мотивация на служителите в малките и средните фирми.

Ще започнем с две важни правила, които стоят в основата на успешната мотивация:

Първо правило – всеки отделен служител има индивидуални мотивиращи фактори, които са уникални за него, като личност. Те се формират от ценностната му система, специфичните му потребности, начина му на мислене и други. Затова най-ефективната мотивация се постига чрез персонален подход към всеки човек, базиран на индивидуалните му мотивиращи фактори. Например един амбициозен служител може да се мотивира от възможността да бъде издигнат на ръководна позиция. Негов колега, който няма амбиции за кариерно израстване може да се мотивира от това да работи в спокойна среда и да получава признания за добре свършена работа от неговия пряк мениджър.

Второ правило – индивидуалните мотивиращи фактори на служителите могат да се променят във времето. Това се случва под въздействието на различни събития в живота на хората, като създаване на семейство, раждане на деца, придобиване на нови интереси, смяна на възгледи и други. Например един служител на 25 години, който не е семеен може да се мотивира от това да има много пътувания в работата си, защото те му носят разнообразие и интересни преживявания. Същият човек, когато е на 32 години и вече е женен може да се мотивира от това да няма служебни пътувания, за да прекарва повече време със семейството си.

В мотивирането на хората могат да се използват два типа стимули – материални и нематериални. Ще разгледаме някои от най-често използваните средства и подходи за мотивация на служителите в малкия и средния бизнес.

  • Бонусна схема – тя дава възможност за получаване на допълнително възнаграждение към работната заплата.  За да работи ефективно, схемата трябва да е свързана с постигане на определени, предварително зададени резултати. Това мобилизира служителите да се полагат необходимите усилия за постигането им в резултат, на което те получават по-високи доходи. Бонусите трябва да се изплащат само ако са реализирани заложените цели. Най-добрият вариант е те да се начисляват и изплащат на месечна база. Ако това не е възможно то трябва да се прави за период не по-дълъг от три месеца.
  • Еднократни финансови стимули – те се прилагат по лична преценка на мениджъра при постигане на сериозни успехи в работата от страна на конкретни служители.
  • Нефинансови материални стимули – към тази група могат да спадат различни неща, като например предметни награди, уикенд за двама, екскурзия в чужбина, абонамент за фитнес и други. Те са алтернатива на еднократните финансови стимули с тази разлика, че служителите не получават директни парични суми.
  • Признания за добре свършена работа – служителите очакват мениджърите да забелязват, когато те се справят успешно и най-вече да показват това, чрез похвали, благодарности и други. Същевременно те се чувстват много неприятно, когато постиженията им се отминават с мълчание. Признанията за добре свършена работа са силен мотиватор за хората – чрез тях мениджърът показва, че забелязва и оценява техните постижения.
  • Подкрепящ мениджър – хората се мотивират когато знаят, че имат до себе си мениджър, който винаги е готов да им окаже помощ и съдействие, когато това е необходимо.
  • Информираност – служителите очакват да бъдат информирани за нещата, които са им необходими в работата, както и за всички новости или промени във фирмата. Когато това е налице те се чувстват значими за бизнеса и това ги мотивира.
  • Спазване на обещанията – хората очакват мениджърите да изпълняват нещата, което им обещават. Когато това се случва, то им въздейства мотивиращо, защото го възприемат, като честно и отговорно отношение.
  • Възлагане на нови отговорности – това кара служителите да се чувстват значими. Те приемат новите отговорности, като признание на професионалните им способности и израз на доверие към тях самите.
  • Добри междуличностни взаимоотношения на работното място – когато мениджърите помагат да се установят и поддържат позитивни колегиални отношения, това кара хората да се чувстват добре. Това ги мотивира да вършат работата си по най-добрият начин.

Разгледаните мотивационни подходи работят успешно в малките и средните фирми. Разбира се това не са единствените неща, които мениджърите могат да използват за мотивиране на хората. В различните фирми е възможно да се прилагат и други подходи, които работят ефективно за конкретния бизнес.

Накрая бих искал да завърша с това, че мотивацията на служителите може да има траен успех само когато тя е ежедневна грижа на мениджъра.