Семейният бизнес е важен фактор за всяка национална икономика. В повечето европейски страни над 50% от фирмите са фамилни. В САЩ има 12 милиона фамилни фирми, които съставляват около 75% от всички американски компании. Интересен факт е, че те не работят само в сегмента на малкия и средния бизнес. Много от водещите компании в Европейския съюз са семейни. В Съединените щати около една трета от 500-те най-големи компании в страната са фамилни.
Как стоят нещата в България – съгласно едно проучване 42% от регистрираните фирми у нас развиват семейна фирма. Този процент показва, че имаме малко по-нисък дял в сравнение със средностатистическите данни в ЕС и САЩ. Това обаче не означава, че този дял завинаги ще остане на това ниво. Има голяма вероятност процентът на фамилните фирми в България постепенно да се увеличи и през следващите години да премине границата от 50%.
Нека да дефинираме, какво е семейна фирма, а именно „Фирма собственост на едно или повече лица от едно и също семейство, в която работят минимум двама души от семейството”.
Най-важната особеност на фамилната фирма е, че в него се съвместяват две системи – тази на семейството и тази на работата. Те влизат в различни взаимоотношения и взаимодействия помежду си. Това често създава сериозни предизвикателства в процеса на работа.
Водещ времеви показател за успеха на семейната фирма е, кое поколение подред го управлява. Проучванията в САЩ сочат, че само 30% от фамилните фирми доживяват до второ поколение и не повече от 10% до трето поколение. Това означава, че предаването управлението на фамилните фирми към следващите поколения представлява критичен момент за бизнеса. Често новото поколение не успява да се справи успешно с управлението на фирмата. А това води след себе си негативни последствия, като спад в бизнеса, загуби на пазарни позиции и дори фалити. Причините за предизвикателствата при смяна на управляващото поколение могат да се дължат на различни фактори, които са специфични за всяка отделна фирма.
Семейният бизнес в България е относително млад, като история. В повечето фирми все още не се е осъществила първата смяна на поколенията, които ги управляват – т.е. предаване мениджмънта от родители към деца. Тази смяна обаче е неизбежна и не е въпрос дали ще се случи, а по-скоро кога ще се осъществи. Практиката показва, че колкото по-рано се започне целенасочена подготовка за предаване управлението на семейната фирма към следващото поколение, толкова по-малък е рискът за фирмата. Кои са трите най-важни опорни точки за това:
- На първо място това е мотивацията за поемане управлението на фирмата. Човекът от семейството, който ще поеме мениджмънта на фирмата трябва да бъде високо мотивиран за това. Или казано по друг начин трябва да го желае истински. Ако той не усеща в себе си призванието да управлява и развива фамилната фирма, а го прави по-скоро като дълг към семейството, това неминуемо ще се отрази негативно на фирмата.
- На второ място е образованието. Изключително важно е човекът, който ще управлява фирмата да бъдат добре образован. Това предполага семейството да инвестира в неговото обучение във възможно най-добрите учебни заведения, които може да си позволи. Това спомага не само за придобиването на качествени знания, но също така за формирането му, като личност.
Образованието не трябва да се ограничава само с университетите. Много полезни знания могат да се получат чрез участия в семинари, форуми, самостоятелно четене на специализирана литература и други. Тук важи правилото, че човек може толкова, колкото знае. Колкото по-високо образован е човекът, който ще поеме управлението на бизнеса, толкова по-голям потенциал притежава той, като ръководител. - На трето място стои наличието на предишен управленски опит. Това е едно от нещата, които често се пренебрегват. В много фамилни фирми децата на собствениците се назначават на ръководни позиции веднага след завършване на университета, без да притежават никакъв управленски опит. Това води до множество скъпоструващи проблеми за бизнеса, като грешни управленски ходове, демотивиране на опитни служители, които се управляват от неопитен мениджър и други.
Добрата практика в страните с традиции в семейния бизнес е децата на собствениците първо да поработят известно време в други фирми. Там те прекарват обикновено по няколко години, като започват от изпълнителски позиции. През този период те търсят да реализират самостоятелно в кариерно развитие в среда извън семейния бизнес, където никой не ги подпомага и толерира. Стремят се да се издигнат на мениджърски позиции, да се докажат като успешни ръководители и да придобият ценен практически опит. Едва след това се счита, че те са готови да влязат в семейния бизнес и да поемат неговото управление.
Предаването управлението на фамилната фирма към следващото поколение в семейството е неразделна част от бизнеса. Към него трябва да се подхожда с много внимание и след сериозна предварителна подготовка. Задачата на следващото поколение, което поема управлението на семейната фирма е да постигне нови нива в развитието и растежа на бизнеса.